Счита се че диамантите първо са добивани в Индия където е имало значителени алувиални залежи на камъка в поречието на реките Пеннер, Кришна и Годавари. Диамантите са извесни в Индия преди около 3000 години но е по-вероятно това време да е 6000 години. Диамантите бързо се превърнали в асоциация на божественото, и били използвани в направата на инкрустации в религиозни символи, вярвало се че даряват добра съдба на тези които го носят. Собствеността била разграничена сред многото касти в зависимост от цвета си, и само на кралете е било позволявано да носят всички цветове на диаманта.

Диамантите били търгувани и в източна и в западна Индия и били признати от редица култури за тчхната гемологична и индустриална употреба. В Китай диаманта било използван главно за направата на инструменти за гравиране на нефрит и пробиване на отвори в манистата. Археологични доказателства за използването на диаманти в Йемен варират от 4 век преди Христа. Хората там го използвали за върхове на свредла.

До Средновековието диамантите били по-ценени в естествения си осмостенен видм на кристала, и вероятно с полирана повърхност за да повиши блясъка и отстрани чуждите включвания. Около 1300-ната наплива на диаманти в европа се повишил чрез Венецианската мрежа за търговия. По чести доставки били правени в пристанищата на Бруге, Антверп и Амстердам. По това време бил сложен край на табуто над шлифоването на диаманти в форми на камъни за бижутерия което било основано около 1000 години по-рано по Индийска традиция, и позволило технологията да се развива настойчиво.

През 1375, в Нюренберг била остановена гилдия на шлифовчиците на диаманти. И в последвалите векове разнообразие от шлифовки показващи блясъка и красотата на диаманта били предтавяни: бриолет (около 1476), розова шлифовка (средата на 16-ти век) и през средата на 17-ти век Мазарин – първия брилянтен дизайн за шлифоване. В 1919 Марцел Толковски разработил идеалната кръгла диамантена шлифовка, дизайн който създал стандартите на модерните камъни.

Диамантите са традиционния камък на всички родени под знака на Овена. Някой твърдят че диаманта трябва да се носи внимателно, защото може да блокира потока на енергия на този, който го носи ако той има негативни мисли или чувства.

Исторически се твърди че диаманта притежава няколко свръх-естествени сили. Римляните го смятали за малък и грозен камък, но го ценели изцяло заради тези му способности. Плини казва че диаманта отблъсква отровата, пази те от лудост и разсейва страха. Диаманта носи победа на собственика си (носен на лявата ръка) без значение от броя на враговета.

През 1477-ма бил използван за пръв път като камък за годежен пръстен и бил даден на Мария Бургундска. Средновековните Италианци наричали диаманта „ perla della Reconciliazone” защото се вярвало че запазва връзката между мъж и жена.